Урок 7

Бог ни дава ефективни инструменти, с които да се борим да живеем за Него. Ако не ги използваме, няма да успеем.

Животът е сложен. Християнството не е вяра, която те държи скрит, за да не бъдеш наранен. Вместо това, Бог е запалил сърцата ни и ни е заповядал да показваме този пламък в тъмнината, в която сме се родили. Той ни казва да живеем истинския си живот по различен начин от този, който светът очаква от нас.

Когато се родим отново, се нуждаем от постоянна храна до края на живота си. Храним се многократно на ден. Спим много часове на ден. Пием много вода на ден. За душата ни тази храна, вода и сън са четенето на Библията, молитвата и славенето на Бог.

Светът е мръсен. От нас се изисква да бъдем чисти. Докато сме живи, всеки ден ще „замърсяваме“ по някакъв начин сърцата си. С очите си виждаме лоши неща. С ушите си чуваме проклятия. С ръцете си усещаме болката от тръните и юмруците на приятели. С езиците си вкусваме горчива отрова. С носовете си усещаме миризмата на загниване.

Какви инструменти ни дава Бог, за да отмием мръсотията, да отблъснем тъмнината и да променим света около нас?

Първо, както вече обсъдихме, Той е разкрил Своя план за нашия живот в Библията. Когато четем текста на Библията и съхраняваме Божиите обещания в сърцето си, умът ни се очиства, а сърцето ни се укрепва.

Второ, Той е вложил Святия Дух в нас, за да можем да се молим на Бог и да чувстваме как Той ни отговаря. Това задълбочава нашето убеждение и ни дава сила да живеем по различен начин и да помагаме за промяната на света.

Трето, Той ни е създал, за да Го хвалим. Когато Го хвалим, Той задоволява желанията ни и започва да лекува раните, които този свят ни нанася.

Четвърто, Той ни е създал, за да се радваме и да обичаме хората, животните и света, който ни е дал, в рамките на определени граници. Трябва да приоритезираме това да бъдем с други хора и да се наслаждаваме на природата.

Трябва да поставяме в приоритет времето, което прекарваме с други хора, които вярват в Бог и Го обичат както ние. Това ни насърчава и дава сили. Предпазва ни от загуба на равновесие. Това се нарича църква. Църквата не е сграда, в която се събираме, или служба, която посещаваме; църквата са хората, които обичат както Бога, така и нас. Прекарването на време с други хора, които обичат Бога (четащи Библията, молещи се, покланящи се и помагащи си да живеем така, както Той ни учи в Библията) е от съществено значение.

Много хора се чудят дали наистина е важно да се събираме с други християни. Но Библията казва, че точно това е целта. Исус възкръсна, за да изгради любяща общност – такава, която е пречистена в Него и удовлетворена от Него. След като възкръсна, Той показа колко важно е да сме заедно – той се храни с приятелите Си, разхожда се с тях и ги посещава в домовете им.

Ако това не ни е достатъчно, един свещеник разказа много силна история, която може да ни помогне да разберем:

Един ден мъж отишъл при свещеник и казал: „Отче, брат ми Павел се е откъснал от мен и от всички останали християни. Трябва да отидеш да говориш с него и да го убедиш да се върне!“

Свещеникът отишъл в къщата на Павел, почукал на вратата и бил поканен да влезе.

Когато влезнал, намерил Павел да седи и да гледа горящ огън. Те кимнали мълчаливо за поздрав, а свещеникът седнал до Павел и се взрял в огъня. След малко свещеникът взел с метални щипки нажежен до бяло въглен от огъня и го поставил на каменния под точно пред огъня. Той кимнал на Павел, усмихнал се и зачакал. След няколко минути въгленът изстинал и изгаснал.

Свещеникът кимнал на Павел, взел въглена и го хвърлил обратно в огъня. И скоро огънят отново започнал да гори. Свещеникът се засмял, кимнал за последен път на Павел, станал и си тръгнал.

Ние сме този въглен. Без горящия пламък на другите около нас, с времето ще изстинем и ще загубим огъня си. Трябва да четем Библията, да се молим и хвалим Бог всеки ден и да прекарваме време с други християни, за да си помагаме взаимно да живеем радостно и вярно на Бога.

Ако правим това, Бог ще ни даде сила, ще ни насърчи и благослови. Той ще ни даде възможности да споделяме Евангелието с хора, които се нуждаят от него толкова силно, колкото и ние.